19.02.2009 г., 22:36 ч.

Историята на едни сълзи 

  Поезия
624 0 4
Приеха ни в НАТО. Вече сме сила световна.
Влязохме в пакта с няколко мъжки сълзи.
Беше отдавна. Подробности точни не помня,
ала разплакан министър ни беше Паси.

После Европа смирена ни взе под крилото,
като само, изоставено, малко дете.
И се получи един кръговрат на живота,
вместо министри, народът ни вече реве.

Растяха проблемите с темпове европейски,
даже и НАТО се шашка от нас и мълчи.
От радост ли бяха сълзите, проляти еврейски,
щом вече влажнеят шест милиона очи?...

Във парламента банкнотна зараза върлува.
Корупция в погледи вече ужасна блести.
Европа сърдита е и от нас негодува.
Повярвала беше на две министерски сълзи.

Вече не плачат министри и депутати.
Кой над плача европейски ще се смили?
Сила сме вече. Дърпат конците рогатите.
Ангел на кръста отдавна разпънат... мълчи.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??