Историята на едни сълзи
Влязохме в пакта с няколко мъжки сълзи.
Беше отдавна. Подробности точни не помня,
ала разплакан министър ни беше Паси.
После Европа смирена ни взе под крилото,
като само, изоставено, малко дете.
И се получи един кръговрат на живота,
вместо министри, народът ни вече реве.
Растяха проблемите с темпове европейски,
даже и НАТО се шашка от нас и мълчи.
От радост ли бяха сълзите, проляти еврейски,
щом вече влажнеят шест милиона очи?...
Във парламента банкнотна зараза върлува.
Корупция в погледи вече ужасна блести.
Европа сърдита е и от нас негодува.
Повярвала беше на две министерски сълзи.
Вече не плачат министри и депутати.
Кой над плача европейски ще се смили?
Сила сме вече. Дърпат конците рогатите.
Ангел на кръста отдавна разпънат... мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени