13 mar 2018, 16:16

Историята славянобългарска

  Poesía » Civil
925 0 0

Тя можеше да бъде скрита

в килията, сред куп от ръкописи,

но сякаш провидял искрите,

с друг път ориса я Паисий –

на българите към душите.

 

Да спре го, не успя умората.

Преброди той села, паланки.

В словата вслушваха се хората,

изчезваше в очите сянка – 

тъй изгревен изглеждаше просторът...

 

Свободен свят пред тях изграждаше

Паисий, взрян във бъднини.

От пепелта искри изваждаше,

просветваха отминалите дни

и древна памет се възраждаше...

 

„Сам Господ Бог така отсъдил

и дал ни къс от Рая за Родина.

Светци сме имали, царе – премъдри,

с вразите си били сме силни...

България била е и ще бъде!“

 

Живодар Душков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...