26 feb 2007, 14:41

Iтига!

  Poesía
966 0 1
Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край вече - заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
Но намери пролука в душата
и отново си в мене, ужким на гости.
Таз игра я играем с години:
аз те гоня, ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай днес моя праг.
Ей го щастието - седнало в ъгъла,
чака ме, но аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...