Стига, мъко, при мен си дохождала, че душата ми стана ти дом. Влизаш, сядаш, разхождаш се - аз до днес те търпях мълчешком. Но край вече - заключих вратата и прозорците здраво залостих! Но намери пролука в душата и отново си в мене, ужким на гости. Таз игра я играем с години: аз те гоня, ти връщаш се пак. Остави ме за миг да почина, не прекрачвай днес моя праг. Ей го щастието - седнало в ъгъла, чака ме, но аз вече разбрах - ти върни се, преди да си тръгнала. Теб познавам, от друг ме е страх.