26.02.2007 г., 14:41

Iтига!

970 0 1
Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край вече - заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
Но намери пролука в душата
и отново си в мене, ужким на гости.
Таз игра я играем с години:
аз те гоня, ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай днес моя праг.
Ей го щастието - седнало в ъгъла,
чака ме, но аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...