Iтига!
Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край вече - заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
Но намери пролука в душата
и отново си в мене, ужким на гости.
Таз игра я играем с години:
аз те гоня, ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай днес моя праг.
Ей го щастието - седнало в ъгъла,
чака ме, но аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх.
© Лили Николова All rights reserved.
