1 may 2015, 0:07  

Иванушка ...

  Poesía » Civil
462 1 0

 

 

Иванушка сега при нас го няма.

И слава Богу туй, че е така.

Но  разбирателството в нас го няма.

И ний не си подаваме ръка.

 

Омразата с  Иванушка Глупака,

дойде при нас, със нашите беди

и тръгна срещу нас, в атака,

 докато истински  ни победи.

 

Остави ни до Пропастта на крачка,

и бъдещето ни така смeни,

за нас това не бе една играчка,

а работа, която ни петни!

 

Така намразихме и  Свои и Родина

И тръгнахме за зрелища и келепир.

А и морала ни, сърцата ни отмина!

Дали ще се оправим най-подир?!

 

Със хитринките, как ще се оправим?

Дано България не заличим!

Къде безверието ще оставим,

И пак напред да завървим!

    27.10.2014г.София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...