Иванушка ...
Иванушка сега при нас го няма.
И слава Богу туй, че е така.
Но разбирателството в нас го няма.
И ний не си подаваме ръка.
Омразата с Иванушка Глупака,
дойде при нас, със нашите беди
и тръгна срещу нас, в атака,
докато истински ни победи.
Остави ни до Пропастта на крачка,
и бъдещето ни така смeни,
за нас това не бе една играчка,
а работа, която ни петни!
Така намразихме и Свои и Родина
И тръгнахме за зрелища и келепир.
А и морала ни, сърцата ни отмина!
Дали ще се оправим най-подир?!
Със хитринките, как ще се оправим?
Дано България не заличим!
Къде безверието ще оставим,
И пак напред да завървим!
27.10.2014г.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
