6 oct 2024, 10:56

Из друмищата дълги на всемира 

  Poesía
224 2 9
ИЗ ДРУМИЩАТА ДЪЛГИ НА ВСЕМИРА
Понякога ми става страшно,
запитам ли се за какво
съм била пътищата прашни
към слънчевото зарево,
а то – с жълтъка си помътен,
стоварва денка на деня,
и аз нататъка помъквам
три тежки бали с тишина.
Къде ги нося, за кого ли
и полза има ли от тях?
Не се научих да се моля, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??