ИЗ ДРУМИЩАТА ДЪЛГИ НА ВСЕМИРА
Понякога ми става страшно,
запитам ли се за какво
съм била пътищата прашни
към слънчевото зарево,
а то – с жълтъка си помътен,
стоварва денка на деня,
и аз нататъка помъквам
три тежки бали с тишина.
Къде ги нося, за кого ли
и полза има ли от тях?
Не се научих да се моля, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация