10 dic 2015, 18:22

Из избуелите треви... Спомен за село

  Poesía » Otra
1K 0 5

Из избуелите треви... Спомен за село

 

Дълго, дълго споменът ще лази

из избуелите треви

и в чувствата ми на талази

ще следват шеметни вълни.

 

Едни през други – случки, хора,

топли думи, препирни ...

Ето, дядо ми на двора

огъня тъкми.

 

С баба зимнина ще слагат,

тази зима да посрещнат

и смъртта за кратко се отлага,

отишла при друг е грешник.

 

...

 

Късна пролет, ранно лято,

а малините – узрели...

И сърцето ми прикляка,

дните се изнизват – бели, бели...

 

...

 

Сега е всичко запустяло,

къщичката се руши,

детството ми подивяло,

там зад ъгъла крещи.

 

То е тука и се крие

из избуелите треви,

пита ме – Къде сте вие,

палавници от преди?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветелина, Пепа, Рада, Валери, Никола - Благодаря за вашето внимание към моето стихотворение.

    То е носталгично - спомен мил за мен. А сигурно и за много други хора е напомняне какво е било, когато сме били по-малки.

    Валери - не е упрек, по-скоро е болка, която е в мен. Много са обстоятелствата довели до сегашната запустялост на селата ни, от които произхожда по-голямата част от нашия народ. Не бива да го забравяме. Но целият свят върви натам - по-малко хора на село. Разликата е, че запустeли места в другите страни като че ли няма.
    Това е наша реалност и не трябва да търсим виновни. Просто е безсмислено. Но е проблем, който трябва ние да решим. А как - аз нямам отговор. Затова моята болка е и безизходна.
  • Написано с мъка по днешния ден!То затова се казва, че поезията е отражение на действителността!Написано така, че да се помни!
    Харесах, Бойко!Оценявам по достойнство!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много топло, много земно и истинско!
  • Хубаво и тъжно! Върна ме много години назад в спомените.
  • Тъжно!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...