10 дек. 2015 г., 18:22

Из избуелите треви... Спомен за село

1K 0 5

Из избуелите треви... Спомен за село

 

Дълго, дълго споменът ще лази

из избуелите треви

и в чувствата ми на талази

ще следват шеметни вълни.

 

Едни през други – случки, хора,

топли думи, препирни ...

Ето, дядо ми на двора

огъня тъкми.

 

С баба зимнина ще слагат,

тази зима да посрещнат

и смъртта за кратко се отлага,

отишла при друг е грешник.

 

...

 

Късна пролет, ранно лято,

а малините – узрели...

И сърцето ми прикляка,

дните се изнизват – бели, бели...

 

...

 

Сега е всичко запустяло,

къщичката се руши,

детството ми подивяло,

там зад ъгъла крещи.

 

То е тука и се крие

из избуелите треви,

пита ме – Къде сте вие,

палавници от преди?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветелина, Пепа, Рада, Валери, Никола - Благодаря за вашето внимание към моето стихотворение.

    То е носталгично - спомен мил за мен. А сигурно и за много други хора е напомняне какво е било, когато сме били по-малки.

    Валери - не е упрек, по-скоро е болка, която е в мен. Много са обстоятелствата довели до сегашната запустялост на селата ни, от които произхожда по-голямата част от нашия народ. Не бива да го забравяме. Но целият свят върви натам - по-малко хора на село. Разликата е, че запустeли места в другите страни като че ли няма.
    Това е наша реалност и не трябва да търсим виновни. Просто е безсмислено. Но е проблем, който трябва ние да решим. А как - аз нямам отговор. Затова моята болка е и безизходна.
  • Написано с мъка по днешния ден!То затова се казва, че поезията е отражение на действителността!Написано така, че да се помни!
    Харесах, Бойко!Оценявам по достойнство!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много топло, много земно и истинско!
  • Хубаво и тъжно! Върна ме много години назад в спомените.
  • Тъжно!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...