Из избуелите треви... Спомен за село
Из избуелите треви... Спомен за село
Дълго, дълго споменът ще лази
из избуелите треви
и в чувствата ми на талази
ще следват шеметни вълни.
Едни през други – случки, хора,
топли думи, препирни ...
Ето, дядо ми на двора
огъня тъкми.
С баба зимнина ще слагат,
тази зима да посрещнат
и смъртта за кратко се отлага,
отишла при друг е грешник.
...
Късна пролет, ранно лято,
а малините – узрели...
И сърцето ми прикляка,
дните се изнизват – бели, бели...
...
Сега е всичко запустяло,
къщичката се руши,
детството ми подивяло,
там зад ъгъла крещи.
То е тука и се крие
из избуелите треви,
пита ме – Къде сте вие,
палавници от преди?
© Бойко Беров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Написано с мъка по днешния ден!То затова се казва, че поезията е отражение на действителността!Написано така, че да се помни!
Харесах, Бойко!Оценявам по достойнство!Поздрави от мен и хубав ден! -
Много топло, много земно и истинско!
-
Хубаво и тъжно! Върна ме много години назад в спомените.
-
Тъжно!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
То е носталгично - спомен мил за мен. А сигурно и за много други хора е напомняне какво е било, когато сме били по-малки.
Валери - не е упрек, по-скоро е болка, която е в мен. Много са обстоятелствата довели до сегашната запустялост на селата ни, от които произхожда по-голямата част от нашия народ. Не бива да го забравяме. Но целият свят върви натам - по-малко хора на село. Разликата е, че запустeли места в другите страни като че ли няма.
Това е наша реалност и не трябва да търсим виновни. Просто е безсмислено. Но е проблем, който трябва ние да решим. А как - аз нямам отговор. Затова моята болка е и безизходна.