Из избуелите треви... Спомен за село
Из избуелите треви... Спомен за село
Дълго, дълго споменът ще лази
из избуелите треви
и в чувствата ми на талази
ще следват шеметни вълни.
Едни през други – случки, хора,
топли думи, препирни ...
Ето, дядо ми на двора
огъня тъкми.
С баба зимнина ще слагат,
тази зима да посрещнат
и смъртта за кратко се отлага,
отишла при друг е грешник.
...
Късна пролет, ранно лято,
а малините – узрели...
И сърцето ми прикляка,
дните се изнизват – бели, бели...
...
Сега е всичко запустяло,
къщичката се руши,
детството ми подивяло,
там зад ъгъла крещи.
То е тука и се крие
из избуелите треви,
пита ме – Къде сте вие,
палавници от преди?
© Бойко Беров All rights reserved.
