Не се надявам. Чакам да се случи,
избавена от всички избавления.
Живея просто. Както пее ручей
и както Господ прави Сътворението.
Под клоните на есенна смокиня
се моля - да се върнат синовете ми,
които дирят другаде Родина.
А тук ги връщат само погребения.
Ако успея - чакането свършва,
почти като безкрайната ми гордост.
Сълзите ми са огледални църкви
за двете отражения на Господ. ...