Aug 29, 2009, 11:54 AM

Избавена от избавления...

  Poetry » Other
3.8K 3 67

Не се надявам. Чакам да се случи,

избавена от всички избавления.

Живея просто. Както пее ручей

и както Господ прави Сътворението.

 

Под клоните на есенна смокиня

се моля - да се върнат синовете ми,

които дирят другаде Родина.

А тук ги връщат само погребения.

 

Ако успея - чакането свършва,

почти като безкрайната ми гордост.

Сълзите ми са огледални църкви

за двете отражения на Господ.

 

Иракли

2009

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много автори вече ги няма тук. Но това е естествено - кой не иска, кой по други причини. Но произведенията им са тук. Ето затова трябва да поглеждаме назад - и ще видим хубави неща. И само като погледнах коментиралите - ами почти всички ги зная. И почти всички ги няма. Древните, както винаги, са прави: "Sic transit gloria mundi", а при нас не е mundi, а само в "Откровения". Не е малко...
  • Пинче, на която няма как да не се възхитиш!😍 Правя го с толкова години закъснение и моля да ме извиниш, поетична магьосници! ❤️ Ти винаги си еталон на творчество от висша класа!👏
  • Без думи!
  • Пак ще го коментирам! Уникална си!
  • Мноооогоо добро! Моите поздравления.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...