29 oct 2010, 9:13

Избери мене 

  Poesía » De amor
1121 0 18

За него толкова дълго страда

и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.

И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...

Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката

и лютивите мисли за него.

Недей!

Няма я отровата, онази, от която бих те забравил.

 

Изчакай нощта и ще го видиш,

когато Слънцето, извървяло дългия си път

и цялото раздрано, потъва бавно в другия си свят,

когато оставя в небето дълбока локва кръв

и примамва него - хищника,

за който сърцето ти е нищо друго, освен стръв.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??