29.10.2010 г., 9:13

Избери мене

1.6K 0 18

За него толкова дълго страда

и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.

И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...

Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката

и лютивите мисли за него.

Недей!

Няма я отровата, онази, от която бих те забравил.

 

Изчакай нощта и ще го видиш,

когато Слънцето, извървяло дългия си път

и цялото раздрано, потъва бавно в другия си свят,

когато оставя в небето дълбока локва кръв

и примамва него - хищника,

за който сърцето ти е нищо друго, освен стръв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...