Oct 29, 2010, 9:13 AM

Избери мене

  Poetry » Love
1.6K 0 18

За него толкова дълго страда

и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.

И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...

Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката

и лютивите мисли за него.

Недей!

Няма я отровата, онази, от която бих те забравил.

 

Изчакай нощта и ще го видиш,

когато Слънцето, извървяло дългия си път

и цялото раздрано, потъва бавно в другия си свят,

когато оставя в небето дълбока локва кръв

и примамва него - хищника,

за който сърцето ти е нищо друго, освен стръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...