Oct 29, 2010, 9:13 AM

Избери мене

  Poetry » Love
1.6K 0 18

За него толкова дълго страда

и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.

И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...

Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката

и лютивите мисли за него.

Недей!

Няма я отровата, онази, от която бих те забравил.

 

Изчакай нощта и ще го видиш,

когато Слънцето, извървяло дългия си път

и цялото раздрано, потъва бавно в другия си свят,

когато оставя в небето дълбока локва кръв

и примамва него - хищника,

за който сърцето ти е нищо друго, освен стръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...