Oct 29, 2010, 9:13 AM

Избери мене

  Poetry » Love
1.6K 0 18

За него толкова дълго страда

и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.

И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...

Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката

и лютивите мисли за него.

Недей!

Няма я отровата, онази, от която бих те забравил.

 

Изчакай нощта и ще го видиш,

когато Слънцето, извървяло дългия си път

и цялото раздрано, потъва бавно в другия си свят,

когато оставя в небето дълбока локва кръв

и примамва него - хищника,

за който сърцето ти е нищо друго, освен стръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...