10 mar 2013, 10:03

Избистряне

814 0 3

---

Колко време, разпръснато в релси
и в оскъдно-минутните дажби.
В лесни думи във връзки нелесни
губих нощи. И дните си даже.

Дирижираш ме в тъмното с ноти
в нощен порив. Най-сетне се случи —
на кръвта ми застойна — маслото
се избистри до приказен ручей.

И от моето гърло — бемолът,
аналогов — към теб се приплъзна,
а очите ми Богу се молят
с тежки перли в каналите слъзни.

Ти ме носиш и любиш — вибрираш
като струна, изпяла молитва.
Аз насищам със звуци всемира
и щастлива — в очите ти литвам...

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...