10.03.2013 г., 10:03 ч.

Избистряне 

  Поезия » Любовна
622 0 3

---

Колко време, разпръснато в релси
и в оскъдно-минутните дажби.
В лесни думи във връзки нелесни
губих нощи. И дните си даже.

Дирижираш ме в тъмното с ноти
в нощен порив. Най-сетне се случи —
на кръвта ми застойна — маслото
се избистри до приказен ручей.

И от моето гърло — бемолът,
аналогов — към теб се приплъзна,
а очите ми Богу се молят
с тежки перли в каналите слъзни.

Ти ме носиш и любиш — вибрираш
като струна, изпяла молитва.
Аз насищам със звуци всемира
и щастлива — в очите ти литвам...

 

---

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??