10.03.2013 г., 10:03

Избистряне

810 0 3

---

Колко време, разпръснато в релси
и в оскъдно-минутните дажби.
В лесни думи във връзки нелесни
губих нощи. И дните си даже.

Дирижираш ме в тъмното с ноти
в нощен порив. Най-сетне се случи —
на кръвта ми застойна — маслото
се избистри до приказен ручей.

И от моето гърло — бемолът,
аналогов — към теб се приплъзна,
а очите ми Богу се молят
с тежки перли в каналите слъзни.

Ти ме носиш и любиш — вибрираш
като струна, изпяла молитва.
Аз насищам със звуци всемира
и щастлива — в очите ти литвам...

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...