Mar 10, 2013, 10:03 AM

Избистряне

  Poetry » Love
812 0 3

---

Колко време, разпръснато в релси
и в оскъдно-минутните дажби.
В лесни думи във връзки нелесни
губих нощи. И дните си даже.

Дирижираш ме в тъмното с ноти
в нощен порив. Най-сетне се случи —
на кръвта ми застойна — маслото
се избистри до приказен ручей.

И от моето гърло — бемолът,
аналогов — към теб се приплъзна,
а очите ми Богу се молят
с тежки перли в каналите слъзни.

Ти ме носиш и любиш — вибрираш
като струна, изпяла молитва.
Аз насищам със звуци всемира
и щастлива — в очите ти литвам...

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...