7 sept 2020, 11:13  

Непразнично

  Poesía
711 3 13

Улицата клокочи,

влачи чувства и ври,

вчера слабо поточе,

днес брега си покри.

Дрипавата старица

дърпа жадно угарка,

вчера случи с парѝца,

днес с глада е другарка.

Шарлатани галантно

врат в лицата ни листи,

празнят джоба шармантно,

бършат длани нечисти.

За протест се събират

вечни идеалисти,

тона им режисират

членове напористи.

По вълните се носи

бронебойна пластмаса,

тектонични въпроси

струята сгромоляса.

 

А водата отточна

потопи в бездихание

и тръбата проточна

с хорското упование.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Повече се тревожа за упованието на младите, Мария, благодаря ти за подкрепата.💗
  • И аз бих искала да мога да се разходя с теб из софийските улици, Светличка. Не знам дали щяха да открият розовото моливче очите ми, но поне погледът ми би разделил чернилката, която си съзряла и се е плиснала върху душата ти на две и болката, бликаща от стихотворението ти, щеше да е с обезвреден клюн. ❤️
    Прегръщам те!💞🤗
  • Безспорно е хубава, Иржи! Благодаря за отправната розова точка, която виртуално ми изпрати!
  • Аз като непоправим оптимист, дори в черния екран виждам розова точка и вярвам, че той ще порозовее целия...Ако бях се разходила с теб, щях да видя и тая розова точка, защото столицата ни е хубава...Е, има и боклуци, яйца и домати, за съжаление..Пожелавам ти само празнично настроение, Светличка!...
  • Ами това се получи след празничната ми разходка из столицата. Оценявам присъствието ви, момичета!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...