Sep 7, 2020, 11:13 AM  

Непразнично

  Poetry
708 3 13

Улицата клокочи,

влачи чувства и ври,

вчера слабо поточе,

днес брега си покри.

Дрипавата старица

дърпа жадно угарка,

вчера случи с парѝца,

днес с глада е другарка.

Шарлатани галантно

врат в лицата ни листи,

празнят джоба шармантно,

бършат длани нечисти.

За протест се събират

вечни идеалисти,

тона им режисират

членове напористи.

По вълните се носи

бронебойна пластмаса,

тектонични въпроси

струята сгромоляса.

 

А водата отточна

потопи в бездихание

и тръбата проточна

с хорското упование.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Повече се тревожа за упованието на младите, Мария, благодаря ти за подкрепата.💗
  • И аз бих искала да мога да се разходя с теб из софийските улици, Светличка. Не знам дали щяха да открият розовото моливче очите ми, но поне погледът ми би разделил чернилката, която си съзряла и се е плиснала върху душата ти на две и болката, бликаща от стихотворението ти, щеше да е с обезвреден клюн. ❤️
    Прегръщам те!💞🤗
  • Безспорно е хубава, Иржи! Благодаря за отправната розова точка, която виртуално ми изпрати!
  • Аз като непоправим оптимист, дори в черния екран виждам розова точка и вярвам, че той ще порозовее целия...Ако бях се разходила с теб, щях да видя и тая розова точка, защото столицата ни е хубава...Е, има и боклуци, яйца и домати, за съжаление..Пожелавам ти само празнично настроение, Светличка!...
  • Ами това се получи след празничната ми разходка из столицата. Оценявам присъствието ви, момичета!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...