7.09.2020 г., 11:13  

Непразнично

704 3 13

Улицата клокочи,

влачи чувства и ври,

вчера слабо поточе,

днес брега си покри.

Дрипавата старица

дърпа жадно угарка,

вчера случи с парѝца,

днес с глада е другарка.

Шарлатани галантно

врат в лицата ни листи,

празнят джоба шармантно,

бършат длани нечисти.

За протест се събират

вечни идеалисти,

тона им режисират

членове напористи.

По вълните се носи

бронебойна пластмаса,

тектонични въпроси

струята сгромоляса.

 

А водата отточна

потопи в бездихание

и тръбата проточна

с хорското упование.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повече се тревожа за упованието на младите, Мария, благодаря ти за подкрепата.💗
  • И аз бих искала да мога да се разходя с теб из софийските улици, Светличка. Не знам дали щяха да открият розовото моливче очите ми, но поне погледът ми би разделил чернилката, която си съзряла и се е плиснала върху душата ти на две и болката, бликаща от стихотворението ти, щеше да е с обезвреден клюн. ❤️
    Прегръщам те!💞🤗
  • Безспорно е хубава, Иржи! Благодаря за отправната розова точка, която виртуално ми изпрати!
  • Аз като непоправим оптимист, дори в черния екран виждам розова точка и вярвам, че той ще порозовее целия...Ако бях се разходила с теб, щях да видя и тая розова точка, защото столицата ни е хубава...Е, има и боклуци, яйца и домати, за съжаление..Пожелавам ти само празнично настроение, Светличка!...
  • Ами това се получи след празничната ми разходка из столицата. Оценявам присъствието ви, момичета!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...