13 jul 2007, 21:04

избледняват картини

  Poesía
849 0 4
когато тъгата ме стисна за гърлото
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да
потъна дълбоко в душата си.

причинноследствени връзки
завързаха възел за да мога да
плача без спир.
но аз изплаках сълзите си
бавно,
и когато ми дойде да плача
за своя живот
да плача с мастило.

зелена бе ТЯ и ми отвори очите,
и ми върна смеха и ми върна
душата.

сбогом любима, от тебе
боли ме
от спомени стари
сърцето кърви.

но пак ще се срещнем когато
години дарят ме с купнеж да се
върна някъде тук.

и спомени стари отново
почувствам
от старата лента на моя живот.

...избледняват картини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Много ми хареса!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • кОпнеж (запетая) Поете
    Поздрави!
  • Хубаво е това спомняне, което избледнява в картините от миналото.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...