13 jul 2007, 21:04

избледняват картини

  Poesía
852 0 4
когато тъгата ме стисна за гърлото
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да
потъна дълбоко в душата си.

причинноследствени връзки
завързаха възел за да мога да
плача без спир.
но аз изплаках сълзите си
бавно,
и когато ми дойде да плача
за своя живот
да плача с мастило.

зелена бе ТЯ и ми отвори очите,
и ми върна смеха и ми върна
душата.

сбогом любима, от тебе
боли ме
от спомени стари
сърцето кърви.

но пак ще се срещнем когато
години дарят ме с купнеж да се
върна някъде тук.

и спомени стари отново
почувствам
от старата лента на моя живот.

...избледняват картини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Много ми хареса!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • кОпнеж (запетая) Поете
    Поздрави!
  • Хубаво е това спомняне, което избледнява в картините от миналото.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...