меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
13.07.2007 г., 21:04 ч.

избледняват картини 

  Поезия
673 0 4
когато тъгата ме стисна за гърлото
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да
потъна дълбоко в душата си.

причинноследствени връзки
завързаха възел за да мога да
плача без спир.
но аз изплаках сълзите си
бавно,
и когато ми дойде да плача
за своя живот
да плача с мастило.

зелена бе ТЯ и ми отвори очите,
и ми върна смеха и ми върна
душата.

сбогом любима, от тебе
боли ме
от спомени стари
сърцето кърви.

но пак ще се срещнем когато
години дарят ме с купнеж да се
върна някъде тук.

и спомени стари отново
почувствам
от старата лента на моя живот.

...избледняват картини.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
    Много ми хареса!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • кОпнеж (запетая) Поете
    Поздрави!
  • Хубаво е това спомняне, което избледнява в картините от миналото.
Предложения
: ??:??