избледняват картини
когато тъгата ме стисна за гърлото
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да
потъна дълбоко в душата си.
причинноследствени връзки
завързаха възел за да мога да
плача без спир.
но аз изплаках сълзите си
бавно,
и когато ми дойде да плача
за своя живот
да плача с мастило.
зелена бе ТЯ и ми отвори очите,
и ми върна смеха и ми върна
душата.
сбогом любима, от тебе
боли ме
от спомени стари
сърцето кърви.
но пак ще се срещнем когато
години дарят ме с купнеж да се
върна някъде тук.
и спомени стари отново
почувствам
от старата лента на моя живот.
...избледняват картини.
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да
потъна дълбоко в душата си.
причинноследствени връзки
завързаха възел за да мога да
плача без спир.
но аз изплаках сълзите си
бавно,
и когато ми дойде да плача
за своя живот
да плача с мастило.
зелена бе ТЯ и ми отвори очите,
и ми върна смеха и ми върна
душата.
сбогом любима, от тебе
боли ме
от спомени стари
сърцето кърви.
но пак ще се срещнем когато
години дарят ме с купнеж да се
върна някъде тук.
и спомени стари отново
почувствам
от старата лента на моя живот.
...избледняват картини.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
