21 oct 2008, 10:20

Изблик 1

  Poesía
824 0 2
Кажи нещо, с което ще ме омаеш,
дори за себе си нехаеш,
а пък да не говорим за мен.
Вървя отново в този мрачен ден
и радвам се на малкото време останала светлина,
защото идва нощта и тогава чувствам самота.
Странни чувста преобладават в моята душа.
"Колко съм корав, даже не пускам и сълза...
Ха-Ха-Ха-Ха-Ха-Ха-Ха...
Болен ли съм?
Или отново чувам онзи странен звук, звук като на тъпан...
Колко депресиращо ми действа...
Ебати и депресанта...
Спомням си колко готино беше, когато бях с онази синя манта...
Тогава бяхме малки и жалки...
Не разбирахме думата "живот", а учехме български език...
Сега колкото повече знаем, толкова и не искаме, дали това не е някакъв трик?
Ще пуша една цигара, че в главата ми е същински ЦИРК...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ММММММммммм... и аз също...
    Ама все пак - ще кажа... с малко обработка ще е по-добре.
    Оригиналност не му липсва, но има за доизглаждане...
    Хареса ми... и с недостатъците. Замислящо е.
    А пък щом тя нехае дори за себе си, зарежи тая работа - няма да стане...
    Поздравче!
  • ММММММММММ.....не знам к'во да кажа!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...