21 окт. 2008 г., 10:20

Изблик 1

Поэзия

821 0 2

Кажи нещо, с което ще ме омаеш,
дори за себе си нехаеш,
а пък да не говорим за мен.
Вървя отново в този мрачен ден
и радвам се на малкото време останала светлина,
защото идва нощта и тогава чувствам самота.
Странни чувста преобладават в моята душа.
"Колко съм корав, даже не пускам и сълза...
Ха-Ха-Ха-Ха-Ха-Ха-Ха...
Болен ли съм?
Или отново чувам онзи странен звук, звук като на тъпан...
Колко депресиращо ми действа...
Ебати и депресанта...
Спомням си колко готино беше, когато бях с онази синя манта...
Тогава бяхме малки и жалки...
Не разбирахме думата "живот", а учехме български език...
Сега колкото повече знаем, толкова и не искаме, дали това не е някакъв трик?
Ще пуша една цигара, че в главата ми е същински ЦИРК...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

ММММММммммм... и аз също...
Ама все пак - ще кажа... с малко обработка ще е по-добре.
Оригиналност не му липсва, но има за доизглаждане...
Хареса ми... и с недостатъците. Замислящо е.
А пък щом тя нехае дори за себе си, зарежи тая работа - няма да стане...
Поздравче!

2008-10-21T19:55:54+03:00
Безкомпромисен (Никой)

ММММММММММ.....не знам к'во да кажа!

2008-10-21T11:34:11+03:00