9 jul 2007, 17:28

Изблик

  Poesía
1.2K 0 13

Отново на Тани


Обсипвам те с целувки във мечтите си;
ръцете ти целувам с топлина...
и галя нежно пламъка в косите ти;
очите ти блестят от светлина...

Как чувствата във себе си да крия,
когато силно те изригват в мен
и мощно ме помитат кат стихия -
напълно се оказвам в техен плен...

Желая да те гушкам аз във дните си
и в нощите си с много топлина...
Желая да ти подаря мечтите си
и заедно да минем по ръба,
делящ ги от реалността...

Копнея да ти се отдам изцяло
и нищичко да не запазя аз...
Надявам се по чудо да усетиш,
че цялата сега съм в твоя власт...

Не знам сърцето ми как покори ти
и в мислите ми влезе изведнъж...
Почувствах те внезапно много близък...
един познат и дълго чакан мъж...


06.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...