Jul 9, 2007, 5:28 PM

Изблик

  Poetry
1.2K 0 13

Отново на Тани


Обсипвам те с целувки във мечтите си;
ръцете ти целувам с топлина...
и галя нежно пламъка в косите ти;
очите ти блестят от светлина...

Как чувствата във себе си да крия,
когато силно те изригват в мен
и мощно ме помитат кат стихия -
напълно се оказвам в техен плен...

Желая да те гушкам аз във дните си
и в нощите си с много топлина...
Желая да ти подаря мечтите си
и заедно да минем по ръба,
делящ ги от реалността...

Копнея да ти се отдам изцяло
и нищичко да не запазя аз...
Надявам се по чудо да усетиш,
че цялата сега съм в твоя власт...

Не знам сърцето ми как покори ти
и в мислите ми влезе изведнъж...
Почувствах те внезапно много близък...
един познат и дълго чакан мъж...


06.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...