9.07.2007 г., 17:28

Изблик

1.2K 0 13

Отново на Тани


Обсипвам те с целувки във мечтите си;
ръцете ти целувам с топлина...
и галя нежно пламъка в косите ти;
очите ти блестят от светлина...

Как чувствата във себе си да крия,
когато силно те изригват в мен
и мощно ме помитат кат стихия -
напълно се оказвам в техен плен...

Желая да те гушкам аз във дните си
и в нощите си с много топлина...
Желая да ти подаря мечтите си
и заедно да минем по ръба,
делящ ги от реалността...

Копнея да ти се отдам изцяло
и нищичко да не запазя аз...
Надявам се по чудо да усетиш,
че цялата сега съм в твоя власт...

Не знам сърцето ми как покори ти
и в мислите ми влезе изведнъж...
Почувствах те внезапно много близък...
един познат и дълго чакан мъж...


06.07.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....