24 nov 2023, 10:37

Избор

  Poesía
735 0 2

 

Надеждата отколе си е наша спътница,

не изисква нищо и търпи, търпи,

в плодородни дни или на хаос и безпътица,

тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.

 

И като име второ на живота е,

че свързани са като две блюда в една везна.

Животът натежи ни - повдига погледа в небето към надеждата,

надеждата из ниското ли е - живота нейде е из висина.

 

Родена от жаравите на рой очаквания и желания,

и смъртни сме - от суеверния ни страх от следващия час.

Мъдрецът, казват - живее без надежда  и без страх, без страдание.

Надеждата - твърди клишето, тръгва си след нас.

 

Тя не загива, а може би превръща се във вяра -

в правотата, във водената от безкористност ръка.

Дали не доубива в търсещия - звяра,

за да прогледне от очите на човечността?

 

А може ли и всички да са прави?

Усещат по различен начин този странен свят.

А ние - тук, сега, какво да правим?

Избираме - мъдреца или клишето и живот със страх…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...