24 nov 2023, 10:37

Избор

  Poesía
743 0 2

 

Надеждата отколе си е наша спътница,

не изисква нищо и търпи, търпи,

в плодородни дни или на хаос и безпътица,

тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.

 

И като име второ на живота е,

че свързани са като две блюда в една везна.

Животът натежи ни - повдига погледа в небето към надеждата,

надеждата из ниското ли е - живота нейде е из висина.

 

Родена от жаравите на рой очаквания и желания,

и смъртни сме - от суеверния ни страх от следващия час.

Мъдрецът, казват - живее без надежда  и без страх, без страдание.

Надеждата - твърди клишето, тръгва си след нас.

 

Тя не загива, а може би превръща се във вяра -

в правотата, във водената от безкористност ръка.

Дали не доубива в търсещия - звяра,

за да прогледне от очите на човечността?

 

А може ли и всички да са прави?

Усещат по различен начин този странен свят.

А ние - тук, сега, какво да правим?

Избираме - мъдреца или клишето и живот със страх…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...