Избор
Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е,
че свързани са като две блюда в една везна.
Животът натежи ни - повдига погледа в небето към надеждата,
надеждата из ниското ли е - живота нейде е из висина.
Родена от жаравите на рой очаквания и желания,
и смъртни сме - от суеверния ни страх от следващия час.
Мъдрецът, казват - живее без надежда и без страх, без страдание.
Надеждата - твърди клишето, тръгва си след нас.
Тя не загива, а може би превръща се във вяра -
в правотата, във водената от безкористност ръка.
Дали не доубива в търсещия - звяра,
за да прогледне от очите на човечността?
А може ли и всички да са прави?
Усещат по различен начин този странен свят.
А ние - тук, сега, какво да правим?
Избираме - мъдреца или клишето и живот със страх…
© Иван Иванов All rights reserved.
The work is a contestant:
