9 nov 2024, 7:09

Избор

  Poesía
227 0 0

          И З Б О Р

 

Да вървиш все по ръба

в мигове дръзки,светкавични и уникални,

да си на съдбата си господар,

да усещаш,че от Господ си барнат...

 

Това е неописуемо,Велико усещане,

когато Пространство и Време изчезват,

когато отпада Гравитацията от плещите,

а Хоризонта е изтъкан от Надежда...

 

Няма значение кой си,

Велико е да си Никой,

Смъртта да приемаш спокойно

и отново от Нищото да възникваш.

 

Загърбил суетата на стандартното русло

в дълбоко вътрешно превъзмогване,

в нега от Божествени чувства,

способни необяснимо да трогват.

 

Проблемите продължават,да съществуват,

но ти си напълно дистанциран от тях,

в стихията на това Вълшебно пътуване,

разбило изцяло Илюзията на прах.

 

08.11.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...