Nov 9, 2024, 7:09 AM

Избор

  Poetry
224 0 0

          И З Б О Р

 

Да вървиш все по ръба

в мигове дръзки,светкавични и уникални,

да си на съдбата си господар,

да усещаш,че от Господ си барнат...

 

Това е неописуемо,Велико усещане,

когато Пространство и Време изчезват,

когато отпада Гравитацията от плещите,

а Хоризонта е изтъкан от Надежда...

 

Няма значение кой си,

Велико е да си Никой,

Смъртта да приемаш спокойно

и отново от Нищото да възникваш.

 

Загърбил суетата на стандартното русло

в дълбоко вътрешно превъзмогване,

в нега от Божествени чувства,

способни необяснимо да трогват.

 

Проблемите продължават,да съществуват,

но ти си напълно дистанциран от тях,

в стихията на това Вълшебно пътуване,

разбило изцяло Илюзията на прах.

 

08.11.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...