9.11.2024 г., 7:09 ч.

Избор 

  Поезия
27 0 0

          И З Б О Р

 

Да вървиш все по ръба

в мигове дръзки,светкавични и уникални,

да си на съдбата си господар,

да усещаш,че от Господ си барнат...

 

Това е неописуемо,Велико усещане,

когато Пространство и Време изчезват,

когато отпада Гравитацията от плещите,

а Хоризонта е изтъкан от Надежда...

 

Няма значение кой си,

Велико е да си Никой,

Смъртта да приемаш спокойно

и отново от Нищото да възникваш.

 

Загърбил суетата на стандартното русло

в дълбоко вътрешно превъзмогване,

в нега от Божествени чувства,

способни необяснимо да трогват.

 

Проблемите продължават,да съществуват,

но ти си напълно дистанциран от тях,

в стихията на това Вълшебно пътуване,

разбило изцяло Илюзията на прах.

 

08.11.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??