9.11.2024 г., 7:09

Избор

225 0 0

          И З Б О Р

 

Да вървиш все по ръба

в мигове дръзки,светкавични и уникални,

да си на съдбата си господар,

да усещаш,че от Господ си барнат...

 

Това е неописуемо,Велико усещане,

когато Пространство и Време изчезват,

когато отпада Гравитацията от плещите,

а Хоризонта е изтъкан от Надежда...

 

Няма значение кой си,

Велико е да си Никой,

Смъртта да приемаш спокойно

и отново от Нищото да възникваш.

 

Загърбил суетата на стандартното русло

в дълбоко вътрешно превъзмогване,

в нега от Божествени чувства,

способни необяснимо да трогват.

 

Проблемите продължават,да съществуват,

но ти си напълно дистанциран от тях,

в стихията на това Вълшебно пътуване,

разбило изцяло Илюзията на прах.

 

08.11.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...