По пътеките на вечността вървим,
на кръстопът застанали сме все сами.
В очите на света се взираме,
но отговорът скрит все не намираме.

Безбройни са посоките в мрака,
и всяка води към различен свят.
Ние сами ли си ковем съдбата?
Или болката, която тегне върху всеки един от нас -

тегли ни все назад.

Избираме ли си дори да се борим –
със всяка крачка друг живот да сътворим.
И всичко, което имаме са тежестта на словото,

щом знаем тихо да шептим.

Свобода ли е или са вечните окови,
защото няма правилен завой.
Тежат ли изборите, греховете,
или животът е просто устрем на всеки един.

Човекът е осъден да избира вечно –
в любов, в мечти,
в истини и страх.
Но в тази тежест се криеш вечно –
свободата да твориш съвсем сам.