26 янв. 2025 г., 09:13

Избор

468 0 0

По пътеките на вечността вървим,
на кръстопът застанали сме все сами.
В очите на света се взираме,
но отговорът скрит все не намираме.

Безбройни са посоките в мрака,
и всяка води към различен свят.
Ние сами ли си ковем съдбата?
Или болката, която тегне върху всеки един от нас -

тегли ни все назад.

Избираме ли си дори да се борим –
със всяка крачка друг живот да сътворим.
И всичко, което имаме са тежестта на словото,

щом знаем тихо да шептим.

Свобода ли е или са вечните окови,
защото няма правилен завой.
Тежат ли изборите, греховете,
или животът е просто устрем на всеки един.

Човекът е осъден да избира вечно –
в любов, в мечти,
в истини и страх.
Но в тази тежест се криеш вечно –
свободата да твориш съвсем сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

27 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...