По пътеките на вечността вървим,
на кръстопът застанали сме все сами.
В очите на света се взираме,
но отговорът скрит все не намираме.
Безбройни са посоките в мрака,
и всяка води към различен свят.
Ние сами ли си ковем съдбата?
Или болката, която тегне върху всеки един от нас -
тегли ни все назад.
Избираме ли си дори да се борим –
със всяка крачка друг живот да сътворим.
И всичко, което имаме са тежестта на словото, ...