11 mar 2025, 6:43

Избор

  Poesía
358 0 2

              И З Б О Р

 

Човешкото тяло е храм,

в който Душата човешка се моли-

място, в което Духът човешки запрян

пише своята Велика или банална история.

 

Човешкото тяло е материя груба,

възкресена за най-великото чудо,

чрез което тя опипва, помирисва вкусва, вижда и чува

магията на живота от Бога събудена.

 

Само Бог има правото да решава

защо, кога, къде и как, да прекъсва,

нишката златна идеите сътворяваща

по пътя съдбовен в носенето на кръста.

 

Всички ония, които грубо си присвояват

свещеното право на избор на другите, да отнемат,

изобщо представа си нямат, накъде се отправят 

и колко грешна посока на Кармата си поемат.

 

Господ забавя,но не забравя,

справедливо да отсъди за всеки

точно това,което той заслужава

за пътя нататък по неведомите,вечни,Божи пътеки.

 

11.03.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...