11 mar 2025, 6:43

Избор

  Poesía
336 0 2

              И З Б О Р

 

Човешкото тяло е храм,

в който Душата човешка се моли-

място, в което Духът човешки запрян

пише своята Велика или банална история.

 

Човешкото тяло е материя груба,

възкресена за най-великото чудо,

чрез което тя опипва, помирисва вкусва, вижда и чува

магията на живота от Бога събудена.

 

Само Бог има правото да решава

защо, кога, къде и как, да прекъсва,

нишката златна идеите сътворяваща

по пътя съдбовен в носенето на кръста.

 

Всички ония, които грубо си присвояват

свещеното право на избор на другите, да отнемат,

изобщо представа си нямат, накъде се отправят 

и колко грешна посока на Кармата си поемат.

 

Господ забавя,но не забравя,

справедливо да отсъди за всеки

точно това,което той заслужава

за пътя нататък по неведомите,вечни,Божи пътеки.

 

11.03.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...