11.03.2025 г., 6:43

Избор

340 0 2

              И З Б О Р

 

Човешкото тяло е храм,

в който Душата човешка се моли-

място, в което Духът човешки запрян

пише своята Велика или банална история.

 

Човешкото тяло е материя груба,

възкресена за най-великото чудо,

чрез което тя опипва, помирисва вкусва, вижда и чува

магията на живота от Бога събудена.

 

Само Бог има правото да решава

защо, кога, къде и как, да прекъсва,

нишката златна идеите сътворяваща

по пътя съдбовен в носенето на кръста.

 

Всички ония, които грубо си присвояват

свещеното право на избор на другите, да отнемат,

изобщо представа си нямат, накъде се отправят 

и колко грешна посока на Кармата си поемат.

 

Господ забавя,но не забравя,

справедливо да отсъди за всеки

точно това,което той заслужава

за пътя нататък по неведомите,вечни,Божи пътеки.

 

11.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...