11.03.2025 г., 6:43

Избор

345 0 2

              И З Б О Р

 

Човешкото тяло е храм,

в който Душата човешка се моли-

място, в което Духът човешки запрян

пише своята Велика или банална история.

 

Човешкото тяло е материя груба,

възкресена за най-великото чудо,

чрез което тя опипва, помирисва вкусва, вижда и чува

магията на живота от Бога събудена.

 

Само Бог има правото да решава

защо, кога, къде и как, да прекъсва,

нишката златна идеите сътворяваща

по пътя съдбовен в носенето на кръста.

 

Всички ония, които грубо си присвояват

свещеното право на избор на другите, да отнемат,

изобщо представа си нямат, накъде се отправят 

и колко грешна посока на Кармата си поемат.

 

Господ забавя,но не забравя,

справедливо да отсъди за всеки

точно това,което той заслужава

за пътя нататък по неведомите,вечни,Божи пътеки.

 

11.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...