28 mar 2007, 19:06

Избор

  Poesía
901 0 4

         на Даката  
           

 Избрал съм: Да се боря с тъмнината
 в очите, мислите, кръвта, сърцата...
 Избрал съм: Да не си предам Душата,
 докато чувствата повяхват с възрастта.


 Избрал съм да обичам силно. Не почти.
 Да бъда точно туй, което съм.
 Избрал съм: Моите несбъднати мечти
 да греят и на яве, и на сън.


 Избрах... Но все по-трудно, Братко,
 успявам злобата да озаптя.
 Да се почувствам сигурен -
     макар за кратко -
  в усмивките, цветятa, Обичта...

             ***

 Не съм избирал моя Град, Морето.
 Не съм избирал Майка. Ни Баща.
 Избрал съм Хората, с които
 без страх да срещна Мъдростта...
                        
                         
  13.02.2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стисни очи напук на всички правила
    и изкрещи... Не се продават!!!
    Животът. Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
    Лапи долу! Не се дават!!!
  • Очите ми говореха със блясък
    до вчера, когато някой го уби.
    Хей тъй, подхвърлиха им пясък
    и никой не помисли, че боли.

    Сега от мен се иска да прогледна.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    със погледа си аз да не засегна
    или да разпозная ранената душа?

    Ръцете ми говореха със нежност
    до вчера, когато някой я уби.
    Запратиха ги в сивата безбрежност,
    а исках да оставя с тях следи.

    Сега от мен се иска да погаля.
    Но мога ли сред тая шир от суета,
    да спра ръцете си, да не ударя
    или да не поискам да мъстя?

    Сърцето ми говореше със шепот
    до вчера, когато някой закрещя.
    Хей тъй, посегнаха на моя трепет,
    защото искаха и мойта тишина.

    Сега от мен се иска да обичам.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    да върна трепета на малкото момиче,
    без да поискам и аз да закрещя?

    Това не стигна. Поискаха душата.
    Започнаха да ровят в моя храм.
    Не им харесвало каква ми е съдбата.
    А, не! Извиках! Душата няма да си дам!

    Поздрав за позицията!



  • Това не е избор,а живота такъв какъвто е и всеки,който го е разбрал е винаги с една стъпка пред другия.
  • и изборът ти е добър.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...