28 mar 2007, 19:06

Избор

  Poesía
900 0 4

         на Даката  
           

 Избрал съм: Да се боря с тъмнината
 в очите, мислите, кръвта, сърцата...
 Избрал съм: Да не си предам Душата,
 докато чувствата повяхват с възрастта.


 Избрал съм да обичам силно. Не почти.
 Да бъда точно туй, което съм.
 Избрал съм: Моите несбъднати мечти
 да греят и на яве, и на сън.


 Избрах... Но все по-трудно, Братко,
 успявам злобата да озаптя.
 Да се почувствам сигурен -
     макар за кратко -
  в усмивките, цветятa, Обичта...

             ***

 Не съм избирал моя Град, Морето.
 Не съм избирал Майка. Ни Баща.
 Избрал съм Хората, с които
 без страх да срещна Мъдростта...
                        
                         
  13.02.2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стисни очи напук на всички правила
    и изкрещи... Не се продават!!!
    Животът. Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
    Лапи долу! Не се дават!!!
  • Очите ми говореха със блясък
    до вчера, когато някой го уби.
    Хей тъй, подхвърлиха им пясък
    и никой не помисли, че боли.

    Сега от мен се иска да прогледна.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    със погледа си аз да не засегна
    или да разпозная ранената душа?

    Ръцете ми говореха със нежност
    до вчера, когато някой я уби.
    Запратиха ги в сивата безбрежност,
    а исках да оставя с тях следи.

    Сега от мен се иска да погаля.
    Но мога ли сред тая шир от суета,
    да спра ръцете си, да не ударя
    или да не поискам да мъстя?

    Сърцето ми говореше със шепот
    до вчера, когато някой закрещя.
    Хей тъй, посегнаха на моя трепет,
    защото искаха и мойта тишина.

    Сега от мен се иска да обичам.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    да върна трепета на малкото момиче,
    без да поискам и аз да закрещя?

    Това не стигна. Поискаха душата.
    Започнаха да ровят в моя храм.
    Не им харесвало каква ми е съдбата.
    А, не! Извиках! Душата няма да си дам!

    Поздрав за позицията!



  • Това не е избор,а живота такъв какъвто е и всеки,който го е разбрал е винаги с една стъпка пред другия.
  • и изборът ти е добър.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...