Mar 28, 2007, 7:06 PM

Избор

  Poetry
897 0 4

         на Даката  
           

 Избрал съм: Да се боря с тъмнината
 в очите, мислите, кръвта, сърцата...
 Избрал съм: Да не си предам Душата,
 докато чувствата повяхват с възрастта.


 Избрал съм да обичам силно. Не почти.
 Да бъда точно туй, което съм.
 Избрал съм: Моите несбъднати мечти
 да греят и на яве, и на сън.


 Избрах... Но все по-трудно, Братко,
 успявам злобата да озаптя.
 Да се почувствам сигурен -
     макар за кратко -
  в усмивките, цветятa, Обичта...

             ***

 Не съм избирал моя Град, Морето.
 Не съм избирал Майка. Ни Баща.
 Избрал съм Хората, с които
 без страх да срещна Мъдростта...
                        
                         
  13.02.2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стисни очи напук на всички правила
    и изкрещи... Не се продават!!!
    Животът. Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
    Лапи долу! Не се дават!!!
  • Очите ми говореха със блясък
    до вчера, когато някой го уби.
    Хей тъй, подхвърлиха им пясък
    и никой не помисли, че боли.

    Сега от мен се иска да прогледна.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    със погледа си аз да не засегна
    или да разпозная ранената душа?

    Ръцете ми говореха със нежност
    до вчера, когато някой я уби.
    Запратиха ги в сивата безбрежност,
    а исках да оставя с тях следи.

    Сега от мен се иска да погаля.
    Но мога ли сред тая шир от суета,
    да спра ръцете си, да не ударя
    или да не поискам да мъстя?

    Сърцето ми говореше със шепот
    до вчера, когато някой закрещя.
    Хей тъй, посегнаха на моя трепет,
    защото искаха и мойта тишина.

    Сега от мен се иска да обичам.
    Но мога ли сред тая шир от суета
    да върна трепета на малкото момиче,
    без да поискам и аз да закрещя?

    Това не стигна. Поискаха душата.
    Започнаха да ровят в моя храм.
    Не им харесвало каква ми е съдбата.
    А, не! Извиках! Душата няма да си дам!

    Поздрав за позицията!



  • Това не е избор,а живота такъв какъвто е и всеки,който го е разбрал е винаги с една стъпка пред другия.
  • и изборът ти е добър.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...