9 ago 2015, 1:48  

Избор

  Poesía » Otra
683 0 10
Тази мъка в душата, никой не знае. 
Тя е моя. Единствена. Там. 
Както черна магия пясък дълбае, 
както клада гори, но без плам. 
Дохожда във нощите тъжно самотни 
сянка сляпа със сто пипала. 
Обгръща сърцето, което сиротно 
изплаква поредна сълза. 
Няма лек. Няма даже искрица надежда 
да те върнат от другия свят, 
само моля в съня хабер да провождаш 
че с добро си пак сине богат. 
Ти ме чакай. Аз съща река пълноводна, 
към морето със бяг устремен, 
ще пробивам скали, орлите ще следвам, 
но ще стигна до теб, запомни. 
С мисли - вяра, любов и майчина клетва 
ще съборя стените без страх.
През облаци плътни ръце ще протегна, 
да прославя духът ти. Избрах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма утеха за майчиното сърце ... Поклон!
  • Тук думите са излишни!
    Прегръщам те, мила Таня!
  • Мисля си, че съм от силния пол, но докато чета стиховете ти, Таня, се насълзяват очите ми!
  • Не случайно го публикувах този стих.Преди време някой ми каза, че заслужавам тази болка.Че Бог ме е наказал, защото ми е черна душата. После се извини, но раната остана. Та, стихът е тук само за да напомни колко по сериозни неща ни поднася живота като урок.
    Благодаря на прочелите го и коментирали!
  • Таня...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...