Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае,
както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни
сянка сляпа със сто пипала.
Обгръща сърцето, което сиротно
изплаква поредна сълза.
Няма лек. Няма даже искрица надежда
да те върнат от другия свят,
само моля в съня хабер да провождаш
че с добро си пак сине богат.
Ти ме чакай. Аз съща река пълноводна,
към морето със бяг устремен,
ще пробивам скали, орлите ще следвам,
но ще стигна до теб, запомни.
С мисли - вяра, любов и майчина клетва
ще съборя стените без страх.
През облаци плътни ръце ще протегна,
да прославя духът ти. Избрах.