Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае,
както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни
сянка сляпа със сто пипала.
Обгръща сърцето, което сиротно
изплаква поредна сълза.
Няма лек. Няма даже искрица надежда
да те върнат от другия свят,
само моля в съня хабер да провождаш
че с добро си пак сине богат. ...