6 nov 2014, 23:02

Избор...

588 0 0

И аз като поетът в песента на Лили*

посягам към листа със страх

дали това, което чувствам във душата си

със правилните думи ще ти споделя.

 

Едно усещане, което ме изгаря!

Оставя диря в всяка моя клетка!

На огън то прилича, но пък не догаря

подклаждано от чувството безбрежно...

 

И искам да го споделя със теб единствено,

далеч от хорска злоба и тъга...

Да се разтворя като книга недочетена

и да поискам да ме прочетеш сега!

 

И трепета със който съм изпълнена

в разтворените страници пред теб

дали ще проличи – той толкоз истински е,

че се страхувам да не го пропъдиш ти.

 

Затуй безмълвна ще остана ,мисля си.

Затуй на лавицата дълго ще стои,

онази книга дето недочетена

оставяш всеки път сред книги от мечти...

 

*Песента на Лили Иванова "Поетът"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Конова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...