6 нояб. 2014 г., 23:02

Избор...

585 0 0

И аз като поетът в песента на Лили*

посягам към листа със страх

дали това, което чувствам във душата си

със правилните думи ще ти споделя.

 

Едно усещане, което ме изгаря!

Оставя диря в всяка моя клетка!

На огън то прилича, но пък не догаря

подклаждано от чувството безбрежно...

 

И искам да го споделя със теб единствено,

далеч от хорска злоба и тъга...

Да се разтворя като книга недочетена

и да поискам да ме прочетеш сега!

 

И трепета със който съм изпълнена

в разтворените страници пред теб

дали ще проличи – той толкоз истински е,

че се страхувам да не го пропъдиш ти.

 

Затуй безмълвна ще остана ,мисля си.

Затуй на лавицата дълго ще стои,

онази книга дето недочетена

оставяш всеки път сред книги от мечти...

 

*Песента на Лили Иванова "Поетът"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...