6.11.2014 г., 23:02

Избор...

583 0 0

И аз като поетът в песента на Лили*

посягам към листа със страх

дали това, което чувствам във душата си

със правилните думи ще ти споделя.

 

Едно усещане, което ме изгаря!

Оставя диря в всяка моя клетка!

На огън то прилича, но пък не догаря

подклаждано от чувството безбрежно...

 

И искам да го споделя със теб единствено,

далеч от хорска злоба и тъга...

Да се разтворя като книга недочетена

и да поискам да ме прочетеш сега!

 

И трепета със който съм изпълнена

в разтворените страници пред теб

дали ще проличи – той толкоз истински е,

че се страхувам да не го пропъдиш ти.

 

Затуй безмълвна ще остана ,мисля си.

Затуй на лавицата дълго ще стои,

онази книга дето недочетена

оставяш всеки път сред книги от мечти...

 

*Песента на Лили Иванова "Поетът"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...